Решението да се разпредели печалба изглежда просто само на пръв поглед. Именно тук много собственици на дружества допускат грешки – не при самия бизнес резултат, а при момента и начина на изплащане. Въпросът кога се дължи данък дивидент има значение не само за счетоводното приключване, а и за личната отговорност на управителя, за риска от лихви и за възможни данъчни корекции при проверка.

При дружествата най-честият практически проблем не е ставката на данъка, а объркването между начисляване, решение за разпределяне, реално плащане и срок за деклариране. Когато тези елементи не се разграничат правилно, често се стига до разпределяне на средства без изрядни документи, неправилно осчетоводяване или прикрито разпределение на печалба. Това е мястото, където превантивната правна и данъчна преценка спестява значително повече от една последваща защита.

Кога се дължи данък дивидент по общото правило

По общото правило данък върху дивидент се дължи при разпределяне на дивидент в полза на местно или чуждестранно физическо лице, както и в някои случаи към чуждестранни юридически лица, когато законът предвижда облагане при източника. За българската практика най-често се обсъжда дивидентът, изплатен на съдружник или едноличен собственик на капитала – физическо лице.

Същественото е, че не всяко наличие на печалба автоматично означава дължим данък дивидент. Данъкът възниква при взето валидно решение за разпределяне на дивидент от компетентния орган на дружеството. Обикновено това е общото събрание на съдружниците при ООД или едноличният собственик на капитала при ЕООД. Ако няма решение за разпределяне, няма основание да се говори за редовно възникнал дивидент.

В практиката обаче често се среща и друг сценарий – средства се теглят от дружеството от съдружник или собственик, без ясно правно основание. Ако тези плащания не са заплата, заем, възстановяване на разходи или друго доказуемо правоотношение, приходната администрация може да ги третира като скрито разпределение на печалба. Тогава спорът вече не е само счетоводен, а и данъчен.

От кой момент възниква задължението

Когато се пита кога се дължи данък дивидент, правилният фокус е върху момента на решението за разпределяне, а не само върху датата на банковия превод. След като дружеството вземе решение да разпредели печалба, възниква задължение за удържане и внасяне на данъка по реда и в сроковете, предвидени в закона.

Това е важно, защото немалко управители приемат, че щом парите още не са изтеглени, данък не следва да се дължи. Подобен подход може да е подвеждащ. При данъчното третиране формалното решение и счетоводното отразяване имат самостоятелно значение. Затова документите трябва да са подготвени така, че да няма разминаване между корпоративното решение, счетоводния запис и данъчната декларация.

Какъв е размерът на данъка

В класическата хипотеза дивидентът, разпределен на физическо лице, се облага с окончателен данък в размер на 5 процента. Данъкът се удържа и внася от дружеството – платец на дохода, а не от самото физическо лице. Това е практическо улеснение, но и източник на риск, защото отговорността за правилното удържане е на дружеството.

Тук има и нюанси. Не всеки доход, получен от собственик, е дивидент, и не всеки дивидент се третира по един и същи начин независимо от получателя. Например при трансгранични плащания трябва да се провери приложимостта на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, статутът на получателя и евентуални освобождавания. При международен елемент стандартният автоматичен подход често е грешен.

Кой внася данъка и в какъв срок

Данъкът се удържа и внася от дружеството, което разпределя дивидента. То подава и съответната декларация. Срокът обичайно е до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидента. Именно тук се допускат едни от най-честите нарушения – плащането е направено, но декларацията е пропусната, или е подадена декларация, без данъкът да е внесен в срок.

За управителя и собственика това не е дребен пропуск. Просрочието води до лихви, а в определени случаи и до административни санкции. Когато има системност или значителни суми, проблемът може да повлияе и върху цялостната оценка на данъчната дисциплина на дружеството.

Може ли да се разпредели дивидент авансово

Това е един от най-честите въпроси в бизнеса. По правило дивидент се разпределя от печалба, която е установена по надлежния ред. Практически безопасният подход е разпределяне след годишно счетоводно приключване и при наличие на приет годишен финансов отчет, както и ясно решение на компетентния орган.

Опитите да се изтеглят средства предварително с идеята по-късно да се „оправят“ като дивидент създават сериозен риск. Ако липсва валидно основание към момента на плащането, може да се приеме, че средствата са получени неправомерно, че става дума за заем без необходима документация или че е налице скрито разпределение на печалба. Това вече засяга не само данъка върху дивидента, а и корпоративното и данъчното съответствие на дружеството като цяло.

Кога не се дължи данък дивидент

Има случаи, при които плащането към съдружник или собственик не представлява дивидент и не подлежи на такова облагане. Това може да бъде възнаграждение по договор за управление, трудово възнаграждение, връщане на даден заем, възстановяване на реално извършени и доказани разходи или плащане на пазарно основание по друг договор.

Ключовият въпрос е дали съществува ясно, законосъобразно и доказуемо основание за плащането. Ако това основание е фиктивно, непълно документирано или икономически необосновано, рискът от преквалификация остава. Именно затова формалното наличие на договор невинаги е достатъчно. При проверка се гледа и реалното съдържание на отношенията.

Скрито разпределение на печалба – най-рисковата зона

В много ревизии спорът не е дали има решение за дивидент, а дали дружеството не е предоставило облага на съдружник или свързано лице без пазарно и правно основание. Типични примери са лични разходи, отчетени като фирмени, плащания към собственика без договор, продажби на занижени цени или разходи в интерес на съдружника, а не на дружеството.

При такава констатация последиците могат да са по-тежки от обикновено закъснение при внасяне на данъка. Освен данък и лихви, е възможно да се стигне до допълнителни корекции по Закона за корпоративното подоходно облагане, спор относно признати разходи и усложнения при последващи проверки. За бизнеса това означава време, разходи и репутационен риск.

Практически документи, без които не бива да се действа

При разпределяне на дивидент следва да има поне няколко ясно подредени елемента: установена печалба, решение на компетентния орган, коректно счетоводно отразяване, изчислен и удържан данък, подадена декларация и доказуемо плащане. Ако един от тези компоненти липсва, веригата се къса и възниква уязвимост.

За ЕООД често се подценява значението на писменото решение на едноличния собственик на капитала. При ООД се пропуска прецизното протоколиране на общото събрание. А при дружества с няколко съдружници нерядко възниква и въпросът дали разпределението е направено пропорционално и съгласно дружествения договор. Тези детайли изглеждат технически, но именно върху тях стъпват много последващи спорове.

Какво да проверите преди изплащане на дивидент

Преди разпределяне на печалба е разумно да се провери дали дружеството действително разполага с неразпределена печалба, дали няма натрупани загуби, дали годишното приключване е отразено правилно и дали решението за дивидент е съобразено с дружествения акт и вътрешните правила на дружеството. При международно участие трябва да се анализира и статутът на получателя.

Това е типичен пример за ситуация, в която правният и счетоводният анализ трябва да вървят заедно. Формално правилен протокол, съчетан с данъчно неправилен подход, не решава проблема. Същото важи и в обратната посока. В практиката на The Legacon – Bulgarian Law Practice именно координацията между правен и финансов анализ е това, което предпазва клиентите от скъпи грешки след вече извършено плащане.

Защо моментът е по-важен, отколкото изглежда

При дивидентите времето има правно значение. Разлика от няколко дни между решение, осчетоводяване, изплащане и деклариране може да промени данъчния риск. Ако дружеството чака до последния момент, вероятността за пропуск нараства – особено когато в края на тримесечието се съчетават счетоводно приключване, плащания към съдружници и други срокове към НАП.

Затова най-сигурният подход е прост: първо правна и данъчна проверка, после решение, след това плащане. При дивидента цената на прибързаното действие почти винаги е по-висока от цената на навременната консултация.