Доказване на придобивна давност в исков процес

Според практиката на Върховен Касационен Съд върху ищецът тежи доказателствената тежест да установи само и единствено придобивна давност –  че той е владял непрекъснато, спокойно и явно имота, със собственическо намерение повече от 10 години. А ответникът следва да докаже наличието на твърдените от него правоизключващи или правопогасяващи факти. Според Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на Върховен касационен съд „Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно, че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен. В същия смисъл е решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г. на I ГО на ВКС.

Според Решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г. на Върховен касационен съд и решение №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на II ГО на ВКС, „само този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.“

В същия смисъл са и решение № 109 от 25.05.2016 по гр.дело 356/2016 на ВКС , Решение № 883 от 14.12.2010 по гр.дело 1432/2009 на ВКС, Решение № 249 от 04.07.2011 г по гр.дело 621/2010 на ВКС.